10 разпространени мита за констипацията и лаксативите: какво казва науката

Публикувано на от

Констипацията е един от най-честите стомашно-чревни проблеми, но около нея се въртят множество заблуди – от вярването, че е „нормална“ при възрастни, до страховете, че лаксативите причиняват зависимост или рак. Реалността е по-нюансирана: констипацията засяга хора от всички възрасти и полови, честотата на изхождане варира значително между индивидите, а повечето лаксативи са безопасни при правилна употреба, коментира във Facebooк гастроентерологът Стефан Митев.

МИТ 1: Констипацията е неизбежна част от стареенето.

Вярно е, че констипацията зачестява с напредване на възрастта поради редица фактори – редуциран калориен прием, намалена подвижност и прием на лекарства. Австралийско проучване открива, че 14.1% от жените на възраст 18-23 години имат констипация в сравнение с 27.7% от жените на възраст 70-75 години. Констипацията е често срещана при хора от всички възрасти.

Констипацията (запек) е състояние, при което изхождането става по-рядко от обичайното и/или изпражненията са твърди, сухи и трудни за изхвърляне. В клиничната практика се дефинира като по-малко от три изхождания седмично, твърди, сухи или бучковати изпражнения, които изискват усилие или причиняват болка, както и усещане за непълно изпразване на червата след дефекация.

МИТ 2: Констипацията се среща само при жени.

Мета-анализ с 26 проучвания стига до извода, че констипацията е по-честа при жени (17.4%), отколкото при мъже (9.2%). Жените са по-често засегнати вероятно поради хормонални фактори, бременност и увреждания на мускулите на тазовото дъно при раждане и/или гинекологични операции.

МИТ 3: Липсата на изхождане всеки ден е синоним на констипация.

Много честа заблуда е, че ежедневното изхождане е нужно за поддържане на добро здраве. Всъщност нормалната честота при здрави хора е от три изхождания дневно до три изхождания седмично. Този широк диапазон трябва да се знае от пациентите, за да се избегнат излишни интервенции. Съществуват дори културни различия относно нормалната дефекация – смятаното за нормално в една страна, може да не отговаря на схващанията в друга.

МИТ 4: Констипацията се лекува еднакво, независимо от вида или причината

В научен контекст се различават два основни вида констипация според продължителността на симптомите – хронична констипация (наричана още идиопатична констипация) и епизодична констипация (occasional constipation). При последната оплакванията не са чести и постоянни, а продължават от няколко дни до няколко седмици. Епизодичната констипация се влияе от циркадните ритми и особено много от пътувания. Проучване открива, че цели 40% от пътешествениците имат констипация, особено в първите няколко дни от пътуването. Тежестта на констипацията корелира с тежестта на джет-лага. Лечението на епизодичната констипация трябва да бъде с по-бързо действащи (обикновено стимулиращи/контактни) лаксативи, докато разтворимите фибри имат по-ограничен ефект в краткосрочен план.

» Ефективни народни рецепти при запек и лениви черва

МИТ 5: Лаксативите действат най-добре, когато се приемат през нощта.

Перисталтиката има присъщ циркаден ритъм – активността е по-изразена през деня, обикновено след ходене или ядене. Времето за прием на лаксатив зависи от много фактори, особено ако е с цел почистване преди колоноскопия. Важно е да се подчертае, че пациентите НЕ трябва да отлагат позива за изхождане, а бързо да посетят тоалетна, когато го усетят.

Мит 6: Лаксативите могат да причинят привикване, зависимост и пристрастяване.

Повечето лаксативи НЕ се абсорбират в червата и НЕ преминават кръвно-мозъчната бариера, което изключва фармакологичната възможност за привикване и зависимост.

Мит 7: Контактните лаксативи причиняват дехидратация и електролитни отклонения.

При използване на контактни/стимулиращи лаксативи (бизакодил, сена) в обичайни дози НЕ се стига до дехидратация и електролитни отклонения.

Мит 8: Лакативите причиняват коремна болка

Препоръчително е да се започне лаксатив в най-ниската ефективна доза с цел намаляване на рисковете от странични ефекти.

» Консумацията на киви може да облекчи хроничния запек

Мит 9: Лаксативите увреждат стомашно-чревния тракт

Хроничната употреба на лаксативи като сена и алое води до тъмно оцветяване на дебелото черво – (псевдо)меланоза поради натрупване на пигмента липофусцин. Но това състояние е само маркер за употребата на лаксативи и не е вредно за дебелото черво.

Мит 10: Констипацията повишава риска от рак на дебелото черво.

Систематични обзори и мета-анализи с огромен брой пациенти НЕ откриват данни за връзка между констипацията и рака на дебелото черво.

» Рисковете от употребата на един често изписван медикамент – Диклофенак

Разбирането на тези факти помага на пациентите и здравните специалисти да избягват излишни интервенции, да избират подходящи лечения и да намалят тревожността около нормалните вариации в работата на червата.

Източник: Lacy BE, Brenner DM, Serra J, et al. Frontline Gastroenterology

Млади лекари от Болница „Тракия“ представиха успешни случаи при метастатичен рак на гърдата

Публикувано на от

Трима млади лекари от екипа на Отделението по медицинска онкология на УМБАЛ „Тракия“ – д-р Йованче Алексовски, д-р Мартина Поповска и д-р Кристина Петкова, представиха клинични случаи на пациенти с метастатичен рак на гърдата, при които е постигнат продължителен контрол на заболяването и отличен терапевтичен резултат.
Случаите бяха представени по време на научен форум, който се проведе през уикенда в Поморие. Те показват как резултатите от клиничните проучвания могат успешно да бъдат приложени в реалната клинична практика.

Продължителен контрол на заболяването при пациенти с метастатичен рак на гърдата

Особен интерес предизвикват пациентите с метастатично заболяване, които са преминали през предходни линии на системно лечение, но въпреки това при тях е постигнат продължителен контрол на заболяването.
Наблюдаваният при тези пациенти терапевтичен ефект подчертава потенциала на CDK4/6 инхибицията не само в рамките на строго селектираните популации, включени в клинични проучвания, но и в реалната медицинска практика.

CDK4/6 инхибиторите са важна част от съвременното лечение

„При пациентите с хормон-рецептор-положителен и HER2-негативен напреднал рак на гърдата комбинацията от ендокринна терапия и CDK4/6 инхибитор се утвърди като основен терапевтичен подход. Тези медикаменти позволяват по-продължителен контрол на заболяването и са важна част от съвременната персонализирана терапия.
Съществен момент в лечението обаче е настъпването на прогресия. Тогава въпросът вече не е само какво е следващото лечение, а как се е променил туморът и каква е биологичната причина за резистентността“, обясни след края на форума д-р Йованче Алексовски.

Молекулярното профилиране помага при прогресия на заболяването

При прогресия след ендокринна терапия и CDK4/6 инхибитор молекулярното профилиране придобива особено значение. В тези случаи е важно да се търсят потенциално придобити молекулярни промени чрез течна биопсия и анализ на циркулираща туморна ДНК, а при подходяща клинична ситуация – и чрез тъканна биопсия.
Този подход дава възможност да се получи по-актуална информация за биологичните характеристики на тумора и за механизмите, които могат да стоят зад развитието на лекарствена резистентност.

Изследванията за ESR1, PIK3CA, AKT1 и PTEN могат да насочат следващото лечение

Особено значение имат изследванията за молекулярни промени в гените ESR1, PIK3CA, AKT1 и PTEN. Установяването на такива промени може да отвори възможност за избор на следваща терапия, насочена към конкретния механизъм на резистентност.
При подходящи пациенти трябва да се има предвид и изследването за герминативни BRCA1/2 мутации.
По този начин прогресията след лечение с CDK4/6 инхибитор не трябва да се разглежда единствено като край на една терапевтична линия, а като възможност за нова биологична оценка на заболяването.

Персонализираното лечение се адаптира към актуалния профил на тумора

Получената информация позволява терапевтичната стратегия да бъде адаптирана към актуалния молекулярен профил на тумора, а не само към първоначалната характеристика на заболяването.
„Именно преходът от стандартна последователност на терапии към динамично, биологично водено лечение е един от ключовите елементи на съвременната персонализирана онкология“, подчерта д-р Йованче Алексовски.

При някои пациенти контролът на заболяването надхвърля очакваното

Особен интерес сред участниците във форума предизвикаха представените случаи, тъй като постигнатата продължителност на контрол на заболяването при отделните пациенти надхвърля отчетената в съответните клинични проучвания прогностична рамка за преживяемост без прогресия (PFS).
Особено впечатляващо е, че пациентите продължават лечението в добро общо състояние и със запазено качество на живот.

» Мъжете също могат да развият рак на гърдата

Какво препоръчват младите лекари?

Представените клинични случаи показват значението на индивидуалния подход при лечението на пациентите с метастатичен рак на гърдата.
Не трябва да разглеждаме пациента единствено през призмата на статистиката. Клиничните проучвания определят стандартите на лечение, но индивидуалният подход, правилният подбор на терапия и внимателното проследяване могат да доведат до значително по-продължителен контрол на заболяването при конкретния пациент.
Представените случаи са още едно доказателство, че съвременната онкология изисква не само познаване на научните доказателства, но и способност те да бъдат правилно приложени към индивидуалната клинична ситуация.

Летни хранителни инфекции: как да ги разпознаем, какво да направим и кога е време да потърсим лекар

Публикувано на от

Лятото е сезонът на пътуванията, почивките и храненето навън. Често опитваме нови ястия, вечеряме в ресторанти или прекарваме повече време на плажа и сред природата. Понякога обаче само няколко часа след хранене се появяват гадене, болки в корема или диария. Вместо да планирате следващия ден от почивката си, започвате да се питате:

„Дали не се натрових с храната?“

Това е един от пациентските въпросите, които доктор Кристияна Паункова чува най-често през летните месеци. Истината обаче е, че не всяко стомашно неразположение след хранене означава хранително отравяне. В същото време истинските хранителни инфекции не бива да бъдат подценявани, защото при някои хора могат да доведат до обезводняване и да изискват лекарска помощ.

Добрата новина е, че в повечето случаи състоянието преминава без усложнения. Най-важното е да разпознаем симптомите навреме, да знаем какво можем да направим още в първите часове и кога е време да потърсим лекар.

Какво всъщност представлява хранителното отравяне?

Когато след хранене се появят гадене, повръщане или диария, много хора приемат, че причината е храната. Понякога това наистина е така, но не винаги.

Под термина хранително отравяне най-често се включват остри инфекции на стомашно-чревния тракт, причинени от бактерии, вируси или по-рядко паразити, които попадат в организма чрез замърсени ръце, храна или вода. В някои случаи симптомите се дължат на токсини, произведени от микроорганизмите още преди храната да бъде консумирана.

За човека, който изпитва тези симптоми, причинителят невинаги е най-важният въпрос. Много по-важно е да знае как да реагира още в първите часове и кои симптоми не бива да пренебрегва.

Защо рискът е по-висок през лятото?

Не е случайно, че именно през топлите месеци хранителните инфекции са по-чести. Високите температури създават благоприятни условия за размножаването на бактериите. Храна, която е престояла няколко часа извън хладилник, в автомобил или на плажа, може да стане рискова, дори да изглежда напълно нормално. Някои микроорганизми не променят вкуса, миризмата или външния ѝ вид. Именно затова правилното съхранение на храната е толкова важно, колкото и нейното приготвяне.

Кои храни крият по-висок риск?

Не съществува една конкретна храна, която може потенциално винаги да е причина за хранително отравяне. Много по-важни са начинът на съхранение на храната, хигиената при приготвянето и достатъчната термична обработка.

По-често хранителните инфекции се свързват с:

  • недобре термично обработено пилешко месо;
  • кайма;
  • яйца;
  • домашна майонеза;
  • сурови морски дарове;
  • непастьоризирани млечни продукти;
  • сладкарски изделия с крем;
  • готови салати, престояли продължително време извън хладилник.

По време на пътуване е добре да обръщаме внимание и на качеството на питейната вода, както и на хигиената на местата, от които купуваме храна. Това не означава да се лишаваме от любимите си летни преживявания. По-скоро е напомняне, че няколко прости навика могат значително намалят риска.

Как да разпознаем първите симптоми?

Симптомите могат да се появят още няколко часа след хранене, но понякога започват и след ден или два. Това зависи от причинителя и от количеството микроорганизми, попаднали в организма. Най-честите оплаквания са:

  • гадене;
  • повръщане;
  • диария;
  • коремни спазми;
  • подуване;
  • отпадналост;
  • липса на апетит;
  • понякога повишена температура.

При някои хора симптомите са леки и постепенно отшумяват. При други могат да бъдат по-изразени и да доведат до значителна загуба на течности.

При повечето остри стомашно-чревни инфекции най-големият риск не е самата инфекция, а обезводняването. Именно затова още от първите часове е важно да възстановяваме изгубените течности и електролити.

Не всяка диария след хранене е хранително отравяне

Това е нещо, което често обсъждам с пациентите. Диарията е един от най-честите симптоми при хранителните инфекции, но може да се наблюдава и при вирусен гастроентерит, хранителни непоносимости, синдром на раздразненото черво или други заболявания на храносмилателната система.

Именно затова не можем да поставим диагноза само по един симптом или по храната, която сме консумирали. По-важно е да обърнем внимание кога са започнали оплакванията, колко тежко протичат и дали постепенно се подобряват.

В практиката си често виждам колко притеснение може да предизвика едно на пръв поглед обикновено стомашно неразположение. В повечето случаи обаче спокойният подход, добрата хидратация и правилната информация са най-доброто начало.

Какво можем да направим още в първите часове?

Когато се появят диария или повръщане, първата реакция често е да потърсим лекарство, което да спре симптомите възможно най-бързо.

Истината обаче е, че през първите часове най-важната задача е друга – да не допуснем обезводняване.

При всяко повръщане и при всяко изхождане тялото губи не само вода, но и електролити – минерали като натрий и калий, които са необходими за нормалната работа на клетките, мускулите и нервната система. Ако диарията или повръщането са по-изразени, само водата невинаги е достатъчна. Заедно с течностите тялото губи и електролити, които трябва да бъдат възстановени.

Именно затова при по-големи загуби се препоръчват орални рехидратиращи разтвори. Те съдържат оптимално съотношение на вода, соли и глюкоза и подпомагат по-ефективното възстановяване на водно-електролитния баланс. Добре е течностите да се приемат често и на малки глътки, особено ако има гадене или повръщане.

По отношение на храненето днес знаем, че продължителното гладуване не ускорява възстановяването. След като гаденето започне да отшумява, постепенното връщане към хранене обикновено се понася по-добре. Лесно смилаеми храни като ориз, картофи, препечен хляб или банан често са подходящ избор през първите дни.

Имат ли място пробиотиците?

Все повече пациенти питат дали пробиотиците могат да помогнат при хранителна инфекция. Причината е, че през последните години интересът към чревната микробиота значително нарасна. Съвременните проучвания показват, че някои конкретни пробиотични щамове могат да подпомогнат възстановяването при остра инфекциозна диария.

Ключовата дума тук е „някои“. Не всички пробиотици действат по един и същи начин. Тяхната ефективност е щам-специфична, което означава, че научните доказателства за един пробиотичен щам не могат автоматично да се прехвърлят върху всички останали продукти.

Сред най-добре проучените е дрождата Saccharomyces boulardii CNCM I-745, за която редица клинични проучвания показват, че при определени пациенти може да съкрати продължителността на острата инфекциозна диария и да подпомогне възстановяването. Проучвани са и отделни щамове от родовете Lacticaseibacillus, Lactobacillus и Bifidobacterium, които могат да подпомогнат възстановяването на чревната микробиота след инфекция. Важно е обаче да се подчертае, че клиничният ефект зависи от конкретния щам, а не от това, че даден продукт съдържа пробиотици.

Добре е да помним и още нещо. Пробиотиците не могат да заместят рехидратацията и не лекуват причинителя на инфекцията. Те могат да бъдат полезно допълнение към лечението, но най-важната първа стъпка остава възстановяването на изгубените течности и електролити.

Кога е време да потърсим лекар?

В повечето случаи симптомите започват постепенно да отшумяват в рамките на няколко дни. Понякога обаче тялото ни изпраща сигнали, които не бива да пренебрегваме.

Добре е да потърсите лекарска помощ, ако се наблюдава някое от следните състояния:

Симптом / Ситуация Описание на риска
Продължителност Диарията продължава повече от два-три дни без подобрение.
Висока температура Температурата е висока или трудно се повлиява от антипиретици.
Кръв в изпражненията Наличие на кръв, което може да индикира по-сериозна инфекция.
Често повръщане Повръщането е толкова често, че не успявате да задържите течности.
Признаци на обезводняване Силна жажда, сухота в устата, намалено количество урина, замайване или изразена отпадналост.
Силна болка Болката в корема е силна или постоянно се засилва.

Особено внимание е необходимо при малки деца, възрастни хора, бременни жени и хора с отслабена имунна система. При тях рискът от усложнения е по-висок и не бива да се разчита единствено на домашно лечение.

Какво е добре да има в аптечката при пътуване?

Никой не планира да се разболее по време на почивка. Няколко добре подбрани средства обаче могат да бъдат полезни, ако се появят стомашно-чревни оплаквания.

Добре е в аптечката да има:

  • орален рехидратиращ разтвор;
  • пробиотик с добре проучени щамове;
  • термометър;
  • средство за понижаване на температурата при необходимост;
  • дезинфектант за ръце;
  • медикаментите, които приемате редовно.

Спокойствието често идва именно от това да сме подготвени предварително, дори да не се наложи да използваме всичко, което носим.

И в заключение

Лятото е време за нови места, вкусна храна и хубави спомени. Понякога обаче една хранителна инфекция може неочаквано да промени плановете ни. В повечето случаи състоянието преминава без усложнения, особено когато реагираме навреме и не подценяваме първите симптоми.

Като гастроентеролог често виждам колко тревога може да предизвика едно на пръв поглед обикновено стомашно неразположение. Добрата новина е, че в повечето случаи спокойният подход, добрата хидратация и правилната преценка кога да потърсим лекар са напълно достатъчни, за да преминем безопасно през този период.

Здравето рядко зависи от едно единствено решение. То се изгражда с информирани избори, направени навреме.

Пиърсингът на ухото може да доведе до трайна деформация, ако не се лекува навреме

Публикувано на от

Зачервена и подута ушна мида след пиърсинг или травма невинаги е безобидна. В някои случаи причината е перихондрит: инфекция на тъканите около хрущяла на външното ухо, която при забавено лечение може да остави ухото трайно деформирано. За това предупреждава д-р Ванина Бурова от УНГ клиниката на УМБАЛ Каспела в Пловдив.

Необратимо увреждане при напреднала инфекция

„Ако инфекцията напредне, между хрущяла и неговата обвивка може да се натрупа гной. Хрущялът няма собствено директно кръвоснабдяване и зависи от тъканите около него. Увреждането му може да бъде необратимо”, заяви д-р Бурова.
По-голямата част от ушната мида е изградена от хрущял, покрит от тънка обвивка, наречена перихондриум. При перихондрит бактериите проникват през нарушената кожа и предизвикват възпаление точно на тази обвивка. Един от най-честите причинители, особено след пиърсинг на горната хрущялна част на ухото, е бактерията Pseudomonas aeruginosa. Инфекцията може да бъде причинена и от Staphylococcus aureus.

Кога имаме реален риск?

Рискът е реален при пиърсинг, удар, изгаряне, ухапване от насекомо или хирургична манипулация. Плуването само по себе си не причинява перихондрит, но контакт на наскоро поставен пиърсинг или наранена кожа със замърсена вода може да създаде проблем.
Симптомите включват силна или нарастваща болка, зачервяване, подуване и болезненост при допир. Понякога се появява и гнойна секреция. Важен ориентир за лекаря е, че меката ушна висулка обикновено остава незасегната, тъй като в нея няма хрущял.
„Подобна картина може да се наблюдава и при други заболявания. Затова не е достатъчно човек сам да си постави диагнозата”, посочва д-р Бурова.

Какво може да бъде лечението?

Лечението включва антибиотик, избран според вероятния причинител и тежестта на инфекцията. При наличие на абсцес антибиотикът сам по себе си може да не е достатъчен и се налага хирургично дрениране. В по-тежки случаи е необходимо болнично лечение с венозно приложение на антибиотици.

„Не е препоръчително да се започва антибиотик без лекарски преглед, тъй като не всички препарати действат срещу типичните причинители на перихондрит. Не пробивайте, не изстисквайте и не опитвайте сами да дренирате подутината”, категорична е д-р Бурова.

Доктор Ванина Бурова

Доктор Ванина Бурова

Лекарят препоръчва незабавна консултация с УНГ специалист при силна или усилваща се болка, бързо нарастващо подуване, гнойна секреция, температура или промяна във формата на ухото след пиърсинг (поставяне на обица) или травма.
„Ранното лечение значително намалява риска от трайна деформация. Болезненото, зачервено и прогресивно подуващо се ухо не бива да се лекува само с кремове или домашни средства”, каза още д-р Ванина Бурова.